Кое е най-доброто за рапицата през пролетта на 2020г. ?

Да открием най-добрия баланс между добив и производствени разходи 

Няколко са причините, които поставят под натиск Европейския пазар на маслодайна рапица: суша, понижаващият се добив от рапица в основните страни производителки, политическият натиск относно третирането на семената. Прави ли всичко това фермерите скептични по отношение бъдещето на рапицата и избора на правилна технология на производство? Но в същото време трябва да се запитаме има ли по-печеливша култура, която ни дава над 1000 пъти повече семена отколкото сме вложили?

Хибридите от ново поколение отговарят напълно на това условие и при засяти 3 - 4 kg/ha ни дават добив от поне 3.000 - 4.000 kg/ha. Освен това, анализите ни показват, че рапицата все още е сред най-рентабилните култури в сеитбообръщението на всяко едно стопанство, с потенциал за печалба 400 - 600 €/ha, което й отрежда челно място. Отминалата есен ни изправи пред много предизвикателства и в следствие на това ситуацията през предстоящата пролет на 2020 не е най-добрата, в която сме били.

Измежду предстоящото торене, сеитбата на пролетници и растително-защитните мероприятия, фермерите отново са изправени пред въпроса „Колко да инвестирам, за да получа максимален добив от рапицата? Ние, от Рапул, гледаме на въпроса глобално, за да можем да Ви предоставим правилните решения, с които да извлечете максималния потенциал от Вашите рапични полета и през трудната 2020 година. По принцип азотното торене подпомага образуването на био маса, шушулки и семена. Обикновено препоръчваме използването на 150 - 200 kg N/ha. Според научните и нашите собствени изследвания, е доказано, че при наличието на слабо развит посев наесен, е необходимо първото подхранване с азот да се извърши с по-висока доза. Ако пък наесен посевът се е развил добре, то тогава е необходимо да насочим вниманието си към второто подхранване с азот (по-висока торова норма), за да избегнем ненужното образуване на голяма маса листа, особено ако очакванията са за сухи пролет и лято.

Графиката (фигура 1) и таблицата по-долу отразяват резултати от научно-изследователски опити, проведени в Технически Университет Мюнхен, които показват каква е правилната стратегия на азотното торене напролет.

В таблицата по-долу можете да видите нашите препоръки за торене с азот и съотношението на торовите норми при първото и второто торовнасяне, в зависимост от рестарта на вегетацията и развитието на растенията.

Не на последно място стои и въпросът за избор на форма на азота. Това обикновено зависи от климатичните условия напролет. Обикновено вегетацията на рапицата се възобновява в края на Февруари – началото на Април, в зависимост от повишаването на температурата на различните места. Обикновено в този период е важно да уцелим момента, в който нощните температури вече не са отрицателни, за да пристъпим към внасянето на азот, чиято главна функция е да подпомогне развитието на растенията в началната фаза напролет.

На графиката (фигура 2) по-долу са нашите следващи препоръки. Валидно е правилото, че при ранно възобновяване на вегетацята на ратенията трябва да се използват повече торове с амониева форма на азота. Ако посевите са слабо развити или започнат развитието си късно напролет, то тогава е по-добре да използваме торове, съдържащи двете форми на азота (например – калциево амониев нитрат), с цел да подсилим развитието.

При избора на формулацията на тора, по-скоро трябва да се съобразим с климатичните условия – понякога за предпочитане са течните торове. Какви са техните предимства? Течните форми могат да се усвояват както от листата, така и от кореновата система, а това е много полезно, особено при сухи условия напролет. Освен това внасянето им може да се комбинира с приложението на пестициди, което понякога е решаващ времеви фактор. И накрая можем да обобщим: няма съществено значение между различните подхранващи продукти, което дава свобода на фермерите да намерят най-подходящия начин за техните полета и нужди.

Калият е важен хранителен елемент, отговорен за: студоустойчивостта, формирането на цветове и шушулки, както и водния баланс на растението. Рапицата се нуждае от 180 – 270 kg K2O/ha. Фосфорът подпомага покълнването и развитието на кореновата система, също като калия, играе важна роля за студоустойчивостта на растенията, устойчивостта им на полягане и узряването, като нуждите на рапицата възлизат на 80 – 120 kg P2O5/ha.

[Text Box: Азотно торене] Сярата обикновено се пренебрегва, но тя е незаменим елемент за синтеза на протеин и играе важна роля за усвояването на азота.  За балансирано торене на рапицата е необходимо да предвидим и около 30-50 kg/ha сяра, които препоръчваме да се внесат заедно с първото азотно торене напролет. Графиката[1] ясно показва ефекта върху добива при торене със и без сяра.  Балансът между азот и сяра определено се отразява положително върху добива при рапицата, както и дава възможност да се редуцира количеството на азота, като в същото време се запази нивото на добив.

[1] Източник: Dr. Albert, Sächsische Landesanstalt für Pflanzenbau; различни азотни торови норми; 4 локации

Не по-маловажно е и листното торене на рапицата с бор. Борът подпомага развитието на кореновата система, цъфтежа и опрашването, като по този начин влияе индиректно на добива.  За целия вегетационен период растенията се нуждаят от 0,3 - 0,5 kg/ha бор, но не бива да се внасят повече от  0,15 kg/ha наведнъж. Нашите препоръки са: есенно внасяне – инсектицид + 0,15 кg/ha бор; напролет: в началото на вегетацията - инсектицид + 0,15 кg/ha бор и по време на цъфтеж – фунгицид/инсектицид + 0,15 kg/ha бор. Непременно трябва да се съблюдава и количеството на работния разтвор, като минимума да не бъде под  200 l/ha. И внимание – борът увеличава киселинността на работния разтвор, така че е препоръчително да се използва неутрализатор.

Много различна е ситуацията в различните рапични полета, повечето от тях са нехомогенни и недобре развити (подобна беше и ситуацията през пролетта на 2019 г.). След подробни обследвания, можем да сведем състоянието на полетата до 3 основни случая

- Прераснали растения повредени от зимните студове в по-голяма или по-малка степен.

- Добре презимували полета, благодарение на наличната снежна покривка.

- Слаби полета, чиито растения са били недостатъчно развити през есента (поради сухите условия) и допълнително затормозени от зимните условия. 

Фермерите са изправени отново пред предизвикателството да намерят оптималната технология за приложение на фунгицид, съобразно климатичните фактори и степента на развитие на растенията. За целта, определено е необходима малко повече информация, която ще предоставим по-долу.

Сред най-важните въпроси, които си задаваме всяка година, е: Кога е най-подходящия момент за внасяне на фунгицид напролет?  Отговорът не е лесен и еднозначен, защото трябва да вземем под внимание поне 2 фактора: устойчивостта на полягане на хибрида и степента на развитие на посева след презимуване.

По принцип, прието е да се третира с фунгицид във фаза на развитие BBCH 51 (начало на бутонизация), което обикновено кореспондира с височина на растенията 20-40 см (фигура. 5).

С фунгицидното третиране преследваме няколко цели:

Намаляване на растежа във височина и заздравяване на стъблото на растението, за да се предотврати полягане.
Подпомагане образуването на разклонения, с цел увеличаване броя на шушулките, които ще се формират.
Едновременно изцъфтяване на централното стъбло и страничните разклонения[1].

[1] Източник: Hansgeorg Schönberger – Rapsanbau (2012), S. 107 ff.

Хибридите от ново поколение на РАПУЛ: ДАРИОТ, ДАЛТОН и ФРАНКЛИН имат сходен растеж напролет, който ние наричаме рестарт на вегетацията. На графиката (фигура 6) по-долу представяме резултатите от изследване във връзка с възобновяването на вегетацията напролет, направено в една от селекционните ни станции в Германия, като за сравнение са използвани водещи конкурентни хибриди. 

Докато ДАРИОТ и ФРАНКЛИН ясно показват по-бързо развитие рано напролет, то при ДАЛТОН превеса е във фаза цъфтеж. КРИСТАЛ принадлежи към малко по-различен генетичен тип, като за него е характерно умерено развитие след презимуване. Очевидна е нуждата от адаптирана стратегия при фунгицидното третиране, най-вече поради разлика в растежа на различните хибриди. При направеното сравнение (фигура 6), конкурентния хибрид показва по-бавен рестарт на вегетацията напролет.

Третирането на фунгициди напролет обикновено не е еднократно. Това се налага в случай на възникване на неблагоприятни обстоятелства (тежко презимуване, респективно опасност от измръзване на растенията и поява на сиво гниене). В този случай първото третиране с фунгицид трябва да се направи сравнително по-рано, във фаза на развитие ВВСН 30 (начало на нарастването във височина), за да се предотвратят по-нататъшни увреждания, причинени от измръзване. Използването на продукти, съдържащи Метконазол или Тубеконазол, укрепват и подсилват жизнеността на растенията, имат действие срещу първите инфекции и предпазват по-леко засегнатите растения от инфекция с причинителя на сивото гниене, гъбата Botrytis cinerea.  

Стандартното пръскане с  фунгицид при зимната маслодайна рапица обикновено се извършва във  фаза ВВСН 51 (начало на бутонизация).  Дозата на приложение се определя от няколко фактора:

      - Устойчивостта на полягане на хибрида/сорта.

      - Цялостното състояние на посева.

      - Степента на инфекции с типичните заболявания ( Фома, Мана и др.).

Графиката (фигура 7) по-долу показва препоръки от официалните органи в Германия за пролетна технология при рапицата.

Днес фермерите се нуждаят от много повече информация за хибридите, които засяват, включително и по отношение на фунгицидните третирания.  Фигура 8 по-долу тук показва, че хибрида ДАЛТОН реагира много добре на интензивна технология, като дава значително по-високи добиви. Въпреки това интензитета на технологията трябва винаги да е съобразен с климатичните условия. През пролетта на 2017г., на опитните ни полета в Пушки (Унгария), наблюдавахме силно засушаване, което доведе до видимо повлияване в негативна посока от третирането на растенията с растежен регулатор (Мепикват хлорид + Метконазол). Затова препоръчваме да се избягва използването на силен и агресивен растежен регулатор при сухи и застрашени от засушаване полета, и да се използват по-леки фунгициди, за да се предотврати опасността от спиране на растежа, особено при стресови условия ( засушаване, горещини и променливи  почвено-климатични условия). 

Анализите на добивите от рапица, получени в Германия при използването на различни фунгицидни технологии през пролетта на 2018г. показват, че  при по-малко от 50% е постигнат допълнителен икономически ефект. Въпреки това, ние сме длъжни да преценим технологията съобразно цялостната ситуация и условия на конкретното поле. В допълнение към регулирането на растежа и фунгицидното действие, съвременните фунгициди увеличават жизнеността на растенията, като по този начин допринасят и за по-стабилни добиви. Ето защо тези мерки могат да бъдат описани и като вид „ застрахователна мярка“.

Склеротиния – постоянната заплаха по време на цъфтежа

И накрая, нека да погледнем и малко в бъдещето, дори и то да изглежда малко далечно днес. Само след няколко седмици рапицата ще достигне фаза цъфтеж. Достигането на 7 т/ха биомаса във фаза ВВСН 65 (пълен цъфтеж) и образуването на 280 шушулки на растение е един много добър и обещаващ добивен потенциал. Третирането  по време на цъфтеж ни предлага последната възможност да защитим зимната маслодайна рапица от патогени. Тук всяка година на дневен ред стои въпросът за оптималната дата на  третиране, защото докато рапицата непрекъснато увеличава своята биомаса, съответно се увеличава и височината на растенията, и много от фермерите все още се съмняват до колко е полезно това приложение по това време на вегетация - увеличава се делът на повредените/начупени растения. Въпреки това, опитът от последните години показва, че пропускането на тази последна възможност за третиране на посева може да доведе до значителни загуби и редуциране на добива.

Струва си да погледнем и по-детайлно:

Употребата на 1.0 л/ха Протиоконазол + Флуопирам или 0.5 л/ха Боскалид + Димоксистробин или 0.7 л/ха Протиоконазол самостоятелно, са се доказали като утвърдени варианти за третиране по време на цъфтеж срещу Склеротиния по рапицата в много държави, но къде са разликите?

Снимката и графиката (фигура 9) по-долу показват резултатите от опитите в Дания през 2017г. Можем да видим ясно разликите в жизнеността на растенията между нетретираните площи (Værn), и вариантите : Тубеконазол + Азоксистробин  и вариантие : Протиконазол + Флуопирам, и Боскалид + Пираклостробин.

Нападението от Склеротиния на нетретираните площи е 89 % - вижда се ясно на снимката (фигура 9), а в последствие се оказа, че добивът е с 40% по-нисък. Приложението на  0,7 л/ха Боскалид + Метконазол  във фаза BBCH 65 и 0,5 л/ха Боскалид + Пираклостробин във фаза BBCH 71 се оказаха най-добрите варианти.

И накрая, някои препоръки за по добро и успешно третиране по време на цъфтеж на рапицата:

Не намалявайте препоръчителните дози на фунгициите.
Най-подходящата фаза на третиране остава BBCH 65 (50% от цветовете на главното стебло са отворени).
Количеството работен разтвор на хектар трябва да бъде 300 л/ха, за да подсигурим напълно покриване и омокряне на растенията.
Максималната скорост на движение по време на пръскане трябва да бъде 6 км/ч - осъществява се по-интензивно проникване на работния разтвор + по-добра защита на долните разклонения на растението.
Контролирайте pH нивото на работния разтвор - добавяне на pH неутрализатор е най-доброто решение.
Течните азотни торове (максимум 10 - 15 кг N/ха) също могат да помогнат, но бъдете внимателни когато ги използвате през деня - при наличие на по-силна слънчева светлина съществува риск от изгаряне на зелените части на растенията.

Какво можем да обобщим за предстоящата пролетна стратегия през 2020:

Обърнете внимание на посевите като цяло и на развитието на растенията, особено при нередовни посеви. По-слабите посеви могат да бъдат подсилени с по-висока доза азот при първото торене, докато при по-добре развитите можем да контролираме рестарта напролет с по-ниска торова норма. Тук е необходимо да увеличим дозата на азота при второто торене, за да подсигурим по силно развитие и изхранване на шушулките, и съответно да постигнем максимално високи добиви.

Двукратното използването на фунгициди може да бъде полезно в определени ситуации, но бъдете внимателни при сухи и горещи условия, тъй като фунгицидите, регулиращи растежната дейност, имат по-голямо въздействие върху метаболизма на растението.

При третирането във фаза ВВСН 51 трябва да постигнем хармонизиране и изравняване на растенията преди цъфтеж, като по този начин хибридите изграждат максимален потенциал за добив. Третирането по време на цъфтеж представлява заключителната  и последна възможност за опазване на рапицата от икономически важните болести и неприятели, и тук трябва да се насочат максимум усилия.  

Третирането във фаза ВВСН 65 има най-голям ефект, както се вижда от резултатите от няколко изведени опита. За да се постигнат най-добрите резултати и добиви, понякога си заслужава да бъдеш „ търпелив“ , не винаги първият който започва жътва, постига най-голям успех. Новото поколение хибриди на РАПУЛ: ДАЛТОН, ДАРИОТ и ФЕНИКС CL, формират здрави и устойчиви на разпукване шушулки, което е своеобразна гаранция за постигане на максимален добив.

Рапицата си остава много специална култура в нашите полета. И през 2020 г. Рапул ще бъде вашият личен и неотменен помощник, защото ние познаваме рапицата в детайли.