Технология за производство

Торене

За високи и стабилни добиви от зимна рапица се изисква балансирано снабдяване с хранителни вещества. В сравнение с други видове култури зимната рапица има висока потребност преди всичко от калий, фосфор, сяра, бор и азот (виж табл. 1).

Таблица 1: Осреднени отнемания на хранителни вещества при селскостопански култури



Торене преди сеитба
Рапицата поради слабо развитото овласяване на корена има слаба усвояваща способност на хранителни вещества. липса на основни хранителни веществаОптималните pH-стойности са от 6,0 до 6,3 за глинесто-песъчлива почва и 6,5 за песъчливо-глинеста почва. Определянето на основните торови норми е функция на запасеността на почвата с хранителни вещества, потребностите на растенията от основни хранителни вещества и планувания добив. Една добра запасеност с фосфор стимулира развитието на корена и образуването на семена, повишава устойчивостта и подобрява зреенето. Недостига на фосфор понижава студоустойчивостта и добива. Според очаквания добив фосфорното торене трябва да се движи от 8 до 12 кг P205/дка. Калият е важен за мразоустойчивостта, за образуването на цветовете и шушулките и водния режим. Според планувания добив калиевите торови норми се движат от 18 - 27 кг К2О/дка. Магнезият е важен за енергийня режим и обмяната на веществата. Рапицата се нуждае в зависимост от условията от около 1,5 - 3,0 кг/дка Мg.


Торене след сеитба
При нормални условия на растеж зимната рапица не се нуждае от азотно торене през есента. Растенията могат да поемат 5-8недостиг на бор кг N/дка, а когато условията са много благоприятни рапицата може да свърже до 20 кг/дка азот в биомаса. В зависимост от интензивността на почвената обработка и лиматичните условия минерализацията на азота е различна.

В случай, че се появят първи признаци на азотен глад и вследствие на студено, влажно или много сухо време не може да се очакват значими количества азот от почвата, посевите може да се подхранят с 2-4 кг N/дка. Прекомерното подаване на азот през есента благоприятства прерастването и повишава ненужно риска от измръзване.

Зимната рапица трябва да достигне преди зимата поне 4-листния стадий и дотогава тя е особено податлива на стрес. При по - късна сеитба, житен предшественик и слабо развити посеви се препоръчва във фаза 2 - 4 лист подхранване с 20 - 25 кг/дка NPK (16/16/16 или 10/20/20). Доброто снабдяване с фосфор и калий стимулира коренообразуването и мразоустойчивостта на зимната рапица.

Желателно е включване на борно торене в доза 0,015 В кг/дка едновременно с третирането с фунгициди, растежни регулатори или др., за да се гарантира по - добра жизненост и зимустойчивост, както и силен старт през пролетта.


Торене през пролетта
Азотът
има централно значение при образуването на добива. Растежът на листната маса, образуването на шушулките и броя на семената на всяка единица площ се обуславят от азота. Рапицата започва да расте при ниски почвени температури, когато снабдяването с азот от почвата все още не е налице. Рапичните растения имат голяма потребност от азот през пролетта от началото на вегетация до цъфтеж.

При оптимизиране на азотното торене са от значение икономическите и екологичните аспекти. За да не причиняваме азотни излишъци и голям преразход на средства при високите цени на торовете, азотните торови норми през пролетта трябва да са в такива граници, че долната да осигурява повишение на добива, а горната да съответства на добивния потенциал (виж табл. 2). Стресовите фактори (горещина, суша, вредители, болести, заплевеляване) затрудняват преобразуването на азотните торове в добив.

Азотното торене по правило се прави през пролетта чрез внасяне на торовата норма в 2 дози, първата доза (60%) към началото на вегетацията, а втората доза (40%) през фазата на изнасяне на стъблото. По - късно подадените хранителни вещества само отчасти се усвояват от растенията и не могат да са от голяма полза при формирането на добива.

Растенията имат нужда и от сяра за изграждане на белтъчините и други съставки. Липсата на сяра води до недостатъчно оползотворяване на азота при азотното торене. Според очаквания добив торенето със сяра трябва да възлиза на 3 - 4 кг S/дка. При липса на бор растенията имат малко на брой зърна в шушулка. Според очаквания добив торенето с бор трябва да е 0,1 - 0,15 кг B/дка.

Таблица 2: Азотно торене през пролетта, примерна калкулация


<< Обратно

 
Технология за производство